Регламент на ЕС за възстановяване на природата носи много ползи за България

—

by

Катерина Гужева
in

Коментар на Катерина Раковска, старши експерт „Политики и биоразнообразие“ във WWF.

Регламентът за възстановяване на природата е първият общоевропейски закон, който определя задължителни цели за възстановяване на биоразнообразието и на увредените екосистеми, по-специално тези с най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод, както и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия. Регламентите на ЕС са правно обвързващи и се прилагат пряко в страните членки на ЕС, без да има нужда да се транспонират в националното законодателство.Той е в помощ на изпълнението на Директивата за природните местообитания – изисква възстановяване на видове и местообитания от Натура 2000 мрежата, които не са в благоприятно състояние. Също така я надгражда със задължителни изисквания за опазване и възстановяване на опрашителите, градските екосистеми, природни елементи на земеделските територии и речната свързаност. Водещите цели включват възстановяване на поне 30% от увредените сухоземни и морски местообитания на ЕС до 2030 г.

Регламентът изисква държавите членки да разработят чернова на национален план за възстановяване и да го представят до средата на 2026 г. В него следва да опишат къде и как планират да постигнат ключовите цели. Плановете трябва да описват подробно планираните мерки до 2032 г., както и да съдържат преглед на стратегическите действия до 2050 г.

Регламентът помага на ЕС да изпълни глобалните си ангажименти, съгласно които до 2050 г. биологичното разнообразие трябва да се цени, да се опазва, възстановява и използва разумно, като се поддържат екосистемните услуги и здравето на планетата и се осигуряват ползи, които са от съществено значение за всички хора.

Надграждане на съществуващите изисквания на ЕС за опазване на природата

Регламентът за възстановяване на природата включва изисквания за мерките за възстановяване на видове и местообитания от Натура 2000, но освен това поставя изисквания върху конкретни екосистеми и групи животни приоритетно в Натура 2000 мрежата, но и извън нея:

  • Възстановяване на градските екосистеми (чл. 8 на Регламента);
  • Възстановяване на речната свързаност и естествените функции на съответните заливни равнини (чл. 9 на Регламента);
  • Възстановяване популацията на опрашителите (чл. 10 на Регламента).

За градските екосистеми:

  • Страните определят и картографират общата национална площ на градското зелено пространство и на покритието на дървесните корони в градските зони. Те трябва да гарантират, че до 31 декември 2030 г. няма да има загуба на тази площ;
  • До 2030 г. държавите членки определят какво е „задоволително ниво“ на покритието на дървесните корони в градските екосистеми. След 1 януари 2031 г. на всеки шест години показват, че постигат нарастваща тенденция при покритието на дървесните корони в градските зони, до достигането на задоволителното ниво.

За свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини:

  • Държавите членки правят опис на изкуствените прегради пред свързаността на повърхностните води и, като вземат предвид социално-икономическите функции на изкуствените прегради, определят преградите, които трябва да бъдат премахнати. Целта е да се постигне възстановяване на най-малко 25 000 км свободно течащи реки на ниво ЕС до 2030 г.;
  • Държавите членки премахват изкуствените прегради пред свързаността на повърхностните води, посочени в описа;
  • В допълнение, въвеждат мерки за подобряване на естествените функции на съответните заливни равнини.

За опрашителите:

  • Важно е да се обърне тенденцията за намаляване на популациите на опрашителите най-късно до 2030 г.;
  • Трябва да се приложи стандартизиран подход за събиране на годишни данни за обилието и разнообразието на видовете опрашители в различните екосистеми за оценка на тенденциите в популацията им и ефективността на мерките за възстановяване;
  • Държавите членки насърчават гражданската наука при събирането на годишните данни.

Примери за ползи за България от прилагането на регламента

Пасищата и ливадите

По данни на МЗХ, събрани по системата БАНСИК2 (за наблюдение на заетостта и използването на земята), за период от 25 години, от 2000 г. до 2025 г., затревените площи (постоянно затревени площи и ливади-овощни градини) са намалели от 1 828 865 ха до 981 651 ха, или с 46%. Тук влизат „Постоянно продуктивни ливади, Високопланински пасища, Затревени слабопродуктивни площи, Ливади-овощни градини“.

Детайлен анализ за причините на този спад липсва, но известни причини към момента са промяна на начина на трайно ползване (НТП) за орна земя и застрояване, а в последните 2-3 години – за строителство на фотоволтаици. Причина е и обрастване с храсти и дървета. Освен за животновъдството, изчезването на затревените площи е проблем за огромното биоразнообразие, свързано с тях – редки растения, насекоми, дребни бозайници, птици и тн.

Тоест, сегашната правна рамка и интервенциите, включвани в Плановете за развитие на земеделието и селските райони, не работят за опазване на затревените площи през трите финансови периода (2007 г. – 2013 г., 2014 г. – 2020 г., 2021 г. – 2027 г.). Планът за възстановяване на природата е възможност за нови мерки и финансиране, които реално да гарантират опазване на тези ключови екосистеми.

Озеленените площи в града

За подобряване на живота на градските жители е прекрасно, че ще има карта на озеленените площи и покритието на дървесните корони. След това са нужни мерки за увеличаване на тези територии. Това задължение е добър стимул да се търсят решения на проблеми с частните имоти в сегашните паркове, зоните край градските реки, както и някои конкретни казуси, като този с Боянското блато в София, което в кадастъра фигурира като урбанизирана територия с начин на трайно ползване (НТП) „за друг вид застрояване“.

Свободно течащите реки

Премахването на прегради по реките трябва да се направи с цел свободно придвижване на риби и други водни организми. Освен за генетичния обмен на рибите и търсенето на храна, това е особено важн предвид климатичните изменения. В сухия сезон малките реки намаляват оттока си под двоен натиск – голямо изпарение и повишено водоползване. Така на места водата остава само в отделни вирове и когато има преграда, рибите не могат да се придвижат нагоре по течението, където има повече вода, богата на кислород.

Мерките за подобряване на естествените функции на съответните заливни равнини могат да включват специфични застраховки за земеделски стопани, чиито земи временно се заливат от придошлата река, залесяване и поддържане на крайречните гори. Освен за земеделието, тези територии са важни за биоразнообразието – разливите край реките подпомагат много водолюбиви птици, а крайречните гори – като междинна екосистема между гората и реката – подпомагат много видове птици, представляват убежище и еко-коридор. Заливните територии са важни и защото поддържат подпочвените води в района, съответно нивото на водата в кладенците.

Статистика в подкрепа на нуждата от прилагане на регламента

Приблизително 75% от световните хранителни култури зависят, поне частично, от опрашването от животни, което прави здравето на опрашителите въпрос на продоволствена сигурност (Chaplin-Kramer et al., 2014; Klein et al., 2007). Според Червения списък на застрашените видове на IUCN (2025)5 , 10% от дивите пчели в Европа (172 от 1928 оценени вида) са изложени на риск от изчезване. Пеперудите в тревни местообитания показват сравними тенденции; между 1991 и 2023 г. популациите им са намалели с 50% в ЕС, което отразява загубата на местообитания и интензивните земеделски практики (EEA, 2024). Като цяло, според IUCN, 15% от европейските пеперуди (65 от 442 оценени вида) сега са застрашени, включително повече от 40% от ендемичните видове пеперуди в Европа.

Доклад на Консултативния научен съвет на европейските академии (European Academies Science Advisory Council), мрежа от национални научни академии в Европа, показва:

Според икономическите оценки (ЕК, 2023 г.) ползите от усилията за възстановяване на природата за здравето, икономическата устойчивост, възстановяването на торфища, блата, гори, храсталаци, пасища, реки, езера и крайбрежни влажни зони са повече от 1 800 милиарда евро, при разходи от около 150 милиарда евро. Съгласно тези изчисления, всяко евро, изразходвано за възстановяване на земя, би донесло икономическа възвръщаемост от 8 до 38 евро. Подобни изчисления на разходите за възстановяване на защитени зони по Директивата за местообитанията биха възлизали на приблизително 154 милиарда евро, с ползи от 1 860 милиарда евро (съотношение разходи – ползи 1:12). Предизвикателството е, че много от тези стойности представляват обществени блага, така че заинтересованите страни може да не ги получат директно в парично изражение. В резултат на това мерките за възстановяване могат погрешно да се разглеждат като разходи, а не като възможности. Комуникирането на ясните ползи и разработването на политики за подкрепа и компенсиране на мерките за възстановяване, е важно в селскостопанските, пасищните и горските ландшафти.

Допълнителна информация

Доклад на коалицията от неправителствени организации #RestoreNature за процеса на разработване на националните планове за възстановяване на природата в 23 държави членки на ЕС и статия, обобщаваща находките от доклада.

Доклад на коалицията от неправителствени организации #RestoreNature: „Вкоренени във възстановяването: възстановяване на здрави земеделски земи“. Докладът разглежда чл. 11 и чл. 10 от Регламента, обяснявайки целите, показателите, подходите за мониторинг и как националните програми за реформи могат да съгласуват агроекологичните мерки с инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП), финансирането и целите за устойчивост на климата.